2.9% дефицит в бюджета за 2022 г.
Годината завършва с бюджетен недостиг:
Дефицитът на бюджета на начислена основа за 2022 година се чака да бъде към 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, което е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната.
Не се оправдаха упованията за голямо преизпълнение в данъчно-осигурителните доходи за 2022 година от ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт, пишат от Министерство на финансите в последния ден от 2022 година, предаде .
Въпреки че номиналният размер на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година бе повишен с над 11 милиарда лева по отношение на прогнозата към актуализацията на ЗДБРБ за 2022 година, превишението на приходите над заложеното в обновените годишни планове от юли при елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент е в размер на 2,1 на 100, и е обвързвано главно с по-високи доходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ", по-високи доходи по бюджетите на обществено и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в дребна степен на данъчните доходи по държавния бюджет. Параметрите по осъществяването на приходите по КФП са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към декември 2022 година са в размер на 64,7 милиарда лева, включително 3,8 милиарда лева доходи с еднократен ексклузивен темперамент за отплата на високите цени на електрическа енергия на свободния пазар, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година При елиминиране въздействието на еднократните изключителни доходи, то приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 60,9 милиарда лева, което съставлява минимално превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с към 2,1 на 100.
Данъчно-осигурителните доходи на съпоставима база са в размер на 46,6 милиарда лева, което е с 1,1 на 100 над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, което произтича от обществени и здравноосигурителни вноски и имуществените налози.
Данъчните доходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 милиарда лева или с 0,1 милиарда лева повече по отношение на плануваното със ЗДБРБ за 2022 година Преизпълнение има при корпоративните налози и ДДФЛ, а приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете към ЗДБРБ за 2022 година се чака постъпленията за годината да са с към 0,67 милиарда лева по ниски от плануваните.
На съпоставима база при елиминиране на въздействието на еднократни изключителни доходи, неданъчните доходи по КФП за 2022 година са в размер на 8,3 милиарда лева, което съставлява преизпълнение на годишния план с 13,3 на 100.
В частта на помощите и даренията се чака приходите да бъдат по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 година с към 0,2 милиарда лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниският размер на възобновените разноски от Европейска комисия
Разходите по КФП за 2022 година са в размер на 62,9 млн. лева, като се отстраняват 3,3 милиарда лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент за обезщетения към небитовите консуматори на електрическа сила и съставлява 95.6% от плана към ЗДБРБ за 2022 година
Най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основен принос за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 година, като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет. Разходите и предоставените прехвърляния по сметките за средства от Европейски Съюз са с към 2,7 милиарда лева по-ниски от плануваните с плановете за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2,7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0,1 милиарда лева
По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет. Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година
Оценките сочат, че за 2022 година България ще образува забележителен примитивен систематичен недостиг, което е обвързвано с релативно високия напредък на национално финансирани първоначални настоящи разноски, по-голямата част от който се дължи на ограничения с непрекъснато деяние.
На база на предварителни данни и оценки бюджетното салдо на касова основа по КФП за 2022 година, се чака да бъде негативно в размер на 1,5 милиарда лева (1,0 % от прогнозния БВП), и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 5,2 милиарда лева (дефицит в размер на 3,3 % от прогнозния БВП) и остатък по сметките за средства от Европейски Съюз в размер на 3,7 милиарда лева (излишък в размер на 2,3 % от прогнозния БВП).
Към края на декември 2022 година централният бюджет е употребявал 4.1 милиарда лева за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния запас, които са на други бюджетни системи
Фискалният запас включва всички салда на банкови сметки на бюджетните организации, активите на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, средствата от фондовете на европейския съюз, проекта за възобновяване и резистентност, както и задатъците по тях, сметките за непознати средства и централния бюджет. Системата на единната сметка дава опция за гъвкаво и дейно ръководство на финансовия запас на бюджета. Наличностите на фискалния запас към 31.12.2022 година в Българска народна банка и банки се предвижда да бъдат в размер на 11,9 милиарда лева Оценката за вземанията от фондове на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други към 31.12.2022 година е в размер на 1,0 милиарда лева
Дефицитът на бюджета на начислена основа за 2022 година се чака да бъде към 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, което е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната.
Не се оправдаха упованията за голямо преизпълнение в данъчно-осигурителните доходи за 2022 година от ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт, пишат от Министерство на финансите в последния ден от 2022 година, предаде .
Въпреки че номиналният размер на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година бе повишен с над 11 милиарда лева по отношение на прогнозата към актуализацията на ЗДБРБ за 2022 година, превишението на приходите над заложеното в обновените годишни планове от юли при елиминиране на приходите с еднократен ексклузивен темперамент е в размер на 2,1 на 100, и е обвързвано главно с по-високи доходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ", по-високи доходи по бюджетите на обществено и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в дребна степен на данъчните доходи по държавния бюджет. Параметрите по осъществяването на приходите по КФП са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши приходите по бюджета да нарастват трайно и стабилно през идващите години.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към декември 2022 година са в размер на 64,7 милиарда лева, включително 3,8 милиарда лева доходи с еднократен ексклузивен темперамент за отплата на високите цени на електрическа енергия на свободния пазар, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година При елиминиране въздействието на еднократните изключителни доходи, то приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 60,9 милиарда лева, което съставлява минимално превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с към 2,1 на 100.
Данъчно-осигурителните доходи на съпоставима база са в размер на 46,6 милиарда лева, което е с 1,1 на 100 над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, което произтича от обществени и здравноосигурителни вноски и имуществените налози.
Данъчните доходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 милиарда лева или с 0,1 милиарда лева повече по отношение на плануваното със ЗДБРБ за 2022 година Преизпълнение има при корпоративните налози и ДДФЛ, а приходите от косвени налози са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете към ЗДБРБ за 2022 година се чака постъпленията за годината да са с към 0,67 милиарда лева по ниски от плануваните.
На съпоставима база при елиминиране на въздействието на еднократни изключителни доходи, неданъчните доходи по КФП за 2022 година са в размер на 8,3 милиарда лева, което съставлява преизпълнение на годишния план с 13,3 на 100.
В частта на помощите и даренията се чака приходите да бъдат по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 година с към 0,2 милиарда лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниският размер на възобновените разноски от Европейска комисия
Разходите по КФП за 2022 година са в размер на 62,9 млн. лева, като се отстраняват 3,3 милиарда лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент за обезщетения към небитовите консуматори на електрическа сила и съставлява 95.6% от плана към ЗДБРБ за 2022 година
Най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основен принос за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 година, като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет. Разходите и предоставените прехвърляния по сметките за средства от Европейски Съюз са с към 2,7 милиарда лева по-ниски от плануваните с плановете за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на към 2,7 милиарда лева, само че данните сочат, че дейно усвоените разноски по ПВУ са едвам 0,1 милиарда лева
По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет. Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година
Оценките сочат, че за 2022 година България ще образува забележителен примитивен систематичен недостиг, което е обвързвано с релативно високия напредък на национално финансирани първоначални настоящи разноски, по-голямата част от който се дължи на ограничения с непрекъснато деяние.
На база на предварителни данни и оценки бюджетното салдо на касова основа по КФП за 2022 година, се чака да бъде негативно в размер на 1,5 милиарда лева (1,0 % от прогнозния БВП), и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 5,2 милиарда лева (дефицит в размер на 3,3 % от прогнозния БВП) и остатък по сметките за средства от Европейски Съюз в размер на 3,7 милиарда лева (излишък в размер на 2,3 % от прогнозния БВП).
Към края на декември 2022 година централният бюджет е употребявал 4.1 милиарда лева за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния запас, които са на други бюджетни системи
Фискалният запас включва всички салда на банкови сметки на бюджетните организации, активите на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, средствата от фондовете на европейския съюз, проекта за възобновяване и резистентност, както и задатъците по тях, сметките за непознати средства и централния бюджет. Системата на единната сметка дава опция за гъвкаво и дейно ръководство на финансовия запас на бюджета. Наличностите на фискалния запас към 31.12.2022 година в Българска народна банка и банки се предвижда да бъдат в размер на 11,9 милиарда лева Оценката за вземанията от фондове на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други към 31.12.2022 година е в размер на 1,0 милиарда лева
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ